Diving BG - българските водолазни училища

Абонирай се онлайн

Новини

16.01.2015
Тодор Хараламбиев от аварийно-спасителния отряд във Варна: Да си водолаз е живот, професия и спорт

Тодор Хараламбиев е събеседникът, който най-добре може да разкаже за състоянието на водолазния спорт у нас, за професионалното развитие в Българската армия и гмуркането по екзотични дестинации. Варненецът го направи в новия брой на списание „Плуване & Водна топка”.
Хараламбиев е профи вече цяло десетилетие. Работи като спец в Аварийно-спасителния отряд на Спасителен кораб „Протео“ към ВМС на Република България.

автор: Лили Липчева, сп."Плуване & Водна топка"(http://www.bgswim.info/index.php?t=3023)

- Г-н Хараламбиев, как се става водолаз в България?
- Зависи от целта. Ако е с любителска, има курсове към определени организации. Издават ти сертификат и може да практикуваш водолазния спорт за удоволствие.

Водолазният спорт обаче може да ти бъде и професия. Тук критериите и курсовете са доста по-сериозни. В България почти няма места, където да изкараш наистина сериозен курс за работа.

Най-известното подобно място в света е в Шотландия – „Fort William”.

Всеки континент си има своя организация, към която се провежда професионален курс за водолаз.

Този в „Fort William” подсигурява възможността за практикуване в Европа. За работа в САЩ или в Мексико трябват отделни курсове.


- Къде изкарахте Вашия курс?

- Към Военно-морските сили. Там има школа за водолази, подготвяща кадри изцяло за Българската армия и за нейните нужди. Първоначалното обучение е за общи знания. Оттам нататък зависи кой какъв водолаз иска да бъде.

Например нашият кораб „Протео“ има най-модерният дълбоководен комплекс у нас и в цялото Черно море. Затова при нас идват много млади дълбоководници, учещи се да се спускат на големи дълбочини.

- Какви тренировъчни условия и екипировка са необходими на спортиста, за да бъде подготовката му качествена?

- Водолазният спорт тепърва ще навлиза в България. Нашето море е относително неблагоприятно за гмуркане. То и за това се нарича Черно.

От 365 дни в годината през 60 има хубава видимост и да насладиш. Иначе в Черно море и много хубави обекти за гледане - скали, животинки, риби, потънали плавателни съдове. Видимостта обаче рядко е добра.

Има и много течения, които драстично променят температурата на водата само за няколко часа.

- През 1999 г. във Варна е основана Българската национална асоциация по подводна дейност. Интересното е, че в нея най-много са клубовете от южното Черноморие.

- Тези клубове се занимават основно с подводен риболов. Към Созопол и Царево, Черно море е по-дълбоко. Колкото по-дълбоко и близо до Босфора е морето, толкова по-солено е то.

Това не позволява развиването на микроорганизми, водата е по-бистра и затова там по-развит е подводният риболов

- Разделението не подмина и Вас. Какви са разновидности на водолазния спорт?

- Подводният риболов е едната: SCUBA Diving или както ние му викаме спортно гмуркане (за удоволствие, разходка, снимки и др.), гмуркане в пещери Cave Diving.

Има и гмуркане до потънали обекти - Wreck Diving. То може да е до кораб, самолет или нещо друго. По това се различават.

Има също технически гмуркания. Те се извършват на големи дълбочини.

От около 4-5 години се провеждат и гмуркания в басейните – във Варна и Бургас, обикновено в края на август. Те са предимно за любителите. Включват плуване под вода, събличане и обличане на екипировка под вода и други подобни дисциплини.

- На състезанията по водолазен спорт събира ли се публика, има ли медиен интерес?

- Рекламата за този тип състезания липсва. Публиката е от хора, които така или иначе знаят за надпреварите. Логично поради тази причина липсва медийният интерес.

Задължително е състезателите да са сертифицирани водолази.

- Колко са професионалните водолази има в момента у нас?

- В България няма регистър на професионалните водолази. Всеки, който изкара курс се завежда като такъв за съответната държава, независимо от това, че има право да практикува в цяла Европа.

- А професионалист при дамите има ли?

- Само една. Ако не се лъжа работи в Стара Загора. Казва се Мария Котовска. Тя е бивша балканска шампионка по плуване.

- Достатъчно ли сте, за да обслужвате нуждите на България?

- Не, но ако питате някой от управниците, сме достатъчно. Дори сме били много.

- Какви са най-честите здравословни оплаквания при водолазите?

- Водолазната професия е в първа категория труд - както тази на миньорите и летците. Много вредна. На всеки шест месеца се минава през обстойни медицински прегледи.

Доскоро военният водолаз работеше и придобиваше право на пенсия след десетилетие служба. Тогавашните управляващи промениха срока на 15 г.

Имахме колега, който преди 3 лета се пенсионира с 24 водолазни години стаж. Иначе най-честите оплаквания са с болките в ставите и кръста, породени от студените води, в които влизаме.

Колкото и да е изолиран костюмът, студът винаги се усеща.

- Вие как започнахте да се занимавате с воден спорт?

- С плуване още на 6 години под ръководството на Ваня Колева. Първото си спускане направих през 1999 г. в Поморие или Приморско. Спусна ме мой приятел, който се занимава с воден спорт.

И така, гмурнахме се със старите руски апарати, с плавници, без цялостна екипировка, само с маска тип „скафандър.

- Обикновено човек се сеща за Вас при бедствия или акции с боеприпаси. Как се издържа 15 години на такова напрежение?

- Когато възникнат подобни трагични ситуации и вадим хора, задължително е с нас има и психолог. Освен че присъства на акциите, след това разговаря с нас.

Лея куршум всеки път. Спортувам, а физическото натоварване не ми позволява да мисля за видяното и преживяното.

- Минава ли Ви мисълта, че може и да не излезете?

- Никога не мисля за това. Проверявам обстойно оборудването си. Наблюдавам часовника си, дълбокомера си, колко време съм изкарал, да си направя режима на декомпресия.

Избягвам мрачните мисли. Обикновено сме винаги по двама. Гледам и партньора до мен как е. Имаме си знаци под водата, чрез които да се разбираме.

- На каква максимална дълбочина сте се спускал досега?

- Стигал съм до 65-66 м. Симулативно на 80 м. Може би е добре да обясня разликата. Симулативното спускане се случва в барокамера.

Това е нещо като тренировка преди истинското гмуркане в открити води. Прави се, за да свикне организмът с дълбочината, налягането, а и заради азотната наркоза.

След определена дълбочина азотът има наркотично действие, от което човек може да стане много весел, или неадекватен.

Затова и се правят тези симулации, по време на които ни задават въпроси, решаваме елементарни задачи.

- Кои са най-ярките Ви моменти като професионалист?

- При нас повече спомени са лоши. Сред хубавите помня как изкарахме оръдието на потъналия кораб „Лейтенант Пушчин”, който беше изложено във варненския „Военноморски музей”. Случихме на време. Дълбочината беше 37-38 м, видимостта беше перфектна.

Огледах абсолютно целия кораб, което е голям късмет в нашата работа, направихме страхотни снимки.

При втория позитивен момент бях на комуникацията, когато екипът влезе за изследване на вече откритата подводницата „UB 1-8”. Най-страхотен момент беше, когато водолазът се появи на повърхността и каза: „Българската е, няма коя друга да е!

Вижда се надписа „UB 1-8”.

- В Черно море има ли много подобни потопени обекти за изследване?

- Черно море за това си е черно, защото са потъвали много кораби, продължават да потъват.

Черно море е море с характер.

При повечето кораби, които потъват се гледа ако има загинали хора да не се оскверняват гробовете им. Заради това се оставят на дъното и не се вадят.

Изкуствено потопените обекти са друга работа. Биват потапяни за атракция на водолазния спорт.

Източник: www.bgswim.info