Diving BG - българските водолазни училища

Абонирай се онлайн

Автори

Cormac McCreesh - AfricanDiver.com
http://www.africandiver.com/contactUs.html
Danilo и Simona Pagliaro
Данило Паглиаро и жена му Симона са двама италианци, живеещи във Франция. Данило е в Чуждестранния Легион. Управители са на водолазен клуб Екзосет в град Оранж, както и спортният отдел по гмуркане в батальона. Запалени по морето и акулите, и двамата са инструктори по гмуркане, дипломирали се във Френската Федерация за Изследвания и Подводни спортове, инструктори CMAS ***, с държавни дипломи и дипломи от INPP (Национален Институт за Професионално Гмуркане). От няколко години те участват в две изследвания на акули, водят конференции за запознаване с тези животни и предупреждават публиката за опасността от изчезването им, водят курсове и организират стажове по морска биология.


"I don't know half of you half as well as I should like; and I like less then half of you half as well as you deserve"
Grégоry Piazzola
Raven - Мариан Маньовски
Мариан Маньовски (Raven) e от София
на 40 години,завършил Социология , но в момента работи като митнически агент.
Основното му хоби е подводният риболов- практикува го от дете и въпреки че живее далече от морето, използва всяка възможност да пътува до българското Черноморие или до Гърция за да се погмурка.
С акваристика се занимава също от съвсем малък и с изключение на няколко кратки прекъсвания има вече над 30 години стаж в това.
През последните години се интересува от Акваскейпинг, което е художествено течение в Акваристиката.
Участвал е в най известния конкурс за Акваскейпинг- Световното първенство в Япония- ADA 2006г. където се класира на 82ро място от около 3000 участници от над 60 страни.
Печелил е конкурси по Акваскейпинг и в България.
Негово дело са материалите, които предстоят да публикуваме съвсем скоро в Дайвинг БГ.
Red Bull Ragnarok
Това е порталът на любителите на подводните спортове!
Подводният риболов, свободното гмуркане, леководолазният спорт, както и всички подводни спортове дискутирани и представяни на тази страница спадат към категорията екстремни спортове и практикуването им е потенциално опасно за живота и здравето както на практикуващия, така и за околните.
Всички материали и текстове представени на тази страница изразяват единствено личното мнение на съответния автор и по никакъв начин не следва да се приемат за истина. Въпреки, че някои от материалите и текстовете могат да бъдат възприети от читателя като инструктивни, те не са такива.
Този сайт не предоставя каквато и да било гаранция, че съдържащата се в него информация е вярна, точна и достоверна. Посетителите и членовете на този сайт отговарят сами за своите действия!
Не посещавайте този сайт ако не сте съгласни с горното!
ЗК „УНИКА Живот” АД
Vov - Володя Коцев

След английската гимназия станах военен летец-пилот. По-късно работих в Генералния щаб на българската армия, министерство на отбраната, Военна академия Раковски и пр.
С гмуркане се занимавам от средата на 60-те, подводен лов – от началото на 70-те години на миналия век (хм, как само звучи...). С най-голямо удоволствие завърших леководолазния курс (базата на ДОСО в Поморие, ех, спомени...).
През цялото време до 2005, работата и грижите в семейството не ми позволяваха да практикувам и една трета от времето, което желаех. Сега с удоволствие наваксвам пропуснатото.
Женен съм, имам син и дъщеря.

Писането за и четенето на Diving BG ме държат близо до любимото занимание- подводен риболов – с всичките му многобройни страни, особености, нюанси, тънкости, трудности...
Анатолий Белошчин
„Основните три увлечения на моя живот – гмуркането, подводната фотография и източните бойни изкуства – се превърнаха за мен в професионални занимания и всъщност представляват целия ми живот.

На 12 г. се увлякох по свободното гмуркане и източните бойни изкуства.
От 2001 г. се занимавам професионално с гмуркане.
Осъществените от мене пътувания могат да бъдат разделени на 3 вида:
- Експедиции (изследване на подводни пещери; потънали кораби; спускане в неизследвани или слабо изследвани места на нашата планета);
- Подводни фотосесии – пътувания, основната задача, на които е подводната фотография;
- Дайвърски пътувания с цел „да се погмуркам в красиви и интересни места”.

Към настоящия момент съм:
Trimix Instructor Trainer IANTD,
Instructor Trainer NAUI / NAUI-Tec,
Instructor TDI & SDI,
Full cave diver NSS и IANTD. Sidemount NACD

Увлечението ми по фотографията също се зароди отдавна.
Най-интересно за мене е снимането на пещери. Подводната пещерна фотография е най-интересният вид подводно фотозаснемане. Снимането в пещерите много се отличава от снимането в „открита вода” – както по техниката на самото снимане, така и по организацията на спускането.

Пещерата предоставя възможност да се направят интересни и оригинални снимки. В пещерата е много лесно да се правят „обемни фотографии”. Това се постига по няколко начина:
- чрез използването на няколко плана, които в пещерата обикновено са предостатъчно;
- цветовото разделение;
- използването на сенките и контурната светлина.

Едно от направленията във фототворчеството е снимането на модели във вода. Веднъж, връщайки се след дълго солово спускане в пещера, на изхода на пещерата видях много красиви лъчи. Бях така потресен, че останах там, докато не свърши дихателният ми запас. Дълго мислех как да заснема тези лъчи. Без дайвър би било някак си пусто. Да поместя в кадъра водолаз обаче също не е много хубаво – човек с екипировка няма особено да хармонира с тази „нежна” красота. Така се роди идеята да използвам в кадъра модел без екипировка. Работата с моделите, гмуркащи се на апнеа, толкова ми хареса, че сега правя повечето си снимки именно с модели.

Активно се занимавам с източни бойни изкуства. (SiFu,Ръководител – International Wing Chun Institute (Hong Kong Wing Chun Institute) в Русия и ОНД. Към настоящия момент имам повече от 20 школи в различни части на света.

Моят сайт е: http://www.tecdive.ru ”

Ангелина Новичкова
Асен Цветков
Асен е кореняк варналия, чийто баща, дядо и прадядо пъповете са им били хвърлени в морето. Проплувал сравнително късно, когато е имал реалния шанс да се удави, обаче се задържал над водата и не успял. Дълги години изпитвал страхопочитание от морските дълбини. Всяка сянка на камък вземал за тъмен призрак, който всеки момент ще го стисне за врата .... Именно за това се кефел на морето, когато можел да го чувства около себи си като аквариум - на плитко сред морски игли, лапини и мраморни рачета с българска маска тип "илюминатор - мазохист" и шнорхел направен от изкривена ПВЦ дръжка на метла.
Един ден, дълги години след това, гледайки снимките на Димитър Андреев - "Митака" решил, че трябва да се престраши и да стане водолаз. Асен казва : "Стапах такъв 3 години по-късно. Все още съм зелен като Курнишон, но се надявам скоро да се издигна поне в ниво "Домат"."
Последната му реплика вече ти подсказва, че Assen, така познат сред форум-дайвинг обществото, ще води рубриката Humour (Хумор) и ще ни разсмива с весели водолазни и харпунджийски истории.
Атанас Панайотов -"Морски вестник"
Атанас Панайотов или още Наско е добър приятел на списанието.
По образование Наско е капитан ІІ ранг о.р., доктор по история, а по професия е дългогодишен главен редактор на "Морски вестник".
Благодарим му за подкрепата и усмивката, с която приема нашите идеи.
Негова е страхотната статия за Експедицията на потъналата подводница Л-24 извършена от BSTD Underwater Explorers

Брюно Боверже
Български портал за Африкански Цихлиди
В Българският портал за Африкански Цихлиди авторите споделят подобни идеи и мисли на нашите, което ще рече, че независимо от разликата в мащаба на аквариумите в сравнение с дълбините на откритите морета, тези хора, също като нас, работят за Идеите си и популяризират хобито си превърнало се в страст и начин на живот!

Едно полезно сътрудничество, което вярваме ще се превърне в приятелство и ще помага за развитието на общите Идеи!

Ето и за портала:

"След близо две години от сплотяването ни в специализиран форум, след повече от 1 000 дискусионни теми и над 12 000 коментара и най-вече – след над 300 регистрирани потребители, време беше да създадем и сайт, следващ нуждите на нас, запалените по африканските цихлиди акваристи в България. Е, след 5 месеца труд и игра на програмисти той вече е факт и се надяваме вие да сте поне толкова щастливи от откриването му, колкото и ние!"

http://www.africancichlids-bg.com/

Валентин Василев
Роден в София през 1952 г.
Завършва строително инженерство в Университета по архитектура и строителство, а по-късно и журналистика в СУ „Климент Охридски”. Специализира икономика.
Четири пъти е избиран за народен представител в българския парламент.
Министър на околната среда на Република България 1991-1992 г.
Министър на търговията и туризма на Република България 1997-2000 г.
Председател на Българо-германския форум от 1996 г. до сега.
Морето е голямата му любов. Гмурка вече 35 години. Автор е на подводни филми, книги и статии за подводния риболов и опазването на Черно море.
Състезател по подводен риболов от 1978 до 1997 г., носител на много трофеи от състезания за купата на България.
Един от най-добрите ловци на лавраци по южното Черноморие и на баракуди по Кенийското крайбрежие на Индийския океан.
Валентина Тодорова
Валентина Тодорова е родена във Варна и като повечето си съграждани е фамилно обременена с морето - дядо й е служил на миненосеца „Храбри” (един от събратята на прочутия „Дръзки”), а баща и, морски офицер, бил безкрайно влюбен в морето и корабите. Валя наследява тази любов и професията си на морски биолог е всъщност осъществена детска мечта и гледа на нея като на призвание, а не като на обикновено препитание.
Завършва Биология в СУ „Кл. Охридски”. Там защитава дисертация по хидробиология в Института по океанология – БАН, където работи вече над 15 години. Член е на Световния комитет по защитени територии на IUCN и чрез работата си популяризира идеята за създаване на морски резервати у нас.
Тя казва : „Дайвингът за мен е „сърдечно увлечение”, но освен това и средство да изследвам и опознавам подводния живот, което ми дава професионално предимство пред „сухоземните” ми колеги. Обичам: синовете си. Удивлявам се от: природата във всичките й проявления. Ненавиждам: малодушието.”
Любимата си мисъл споделя и с нас: „Господи, дай ми решителност да променя това, което мога да променя, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост да различа едното от другото.” Има и една друга, която научила от Любомир Клисуров (известен наш подводен фотограф) и представлява синтезиран морален кодекс на гмуркача: „Не вземай нищо със себе си, не оставяй нищо след себе си.”
Мъдро, нали.

Вера Гоцева
Вера Гоцева е философ, театрален критик и журналист. През годините е публикувала в почти всички сериозни издания за култура и лайфстайл в страната. Пише за голям брой списания и има награди в различни области. Твърди, че абстинира от липсата на три неща - сутрешно кафе, снимки на гъски и усещането да е под вода.
Весел Новкиришки
Владимир Явашев
Гердан и Тодор Йорданови
Дайвър Мегазин
Данаил Аврамов
Деси Бацанова
Диана Алексиева
Диляна Вучкова
Димитър Сапаревски
Дияна Петрова - Данова
Елена Матеева
Елена Пекова
Енцо Гарсия Бартоломей
Жак Майол
Иван Бакърджиев - Wishbone
Иван Илиев
Иван Томов
Иван Христов
д-р Иван Христов Христов

Роден е през 1970 г. в град Троян.През 1995 г. завършва историческия факултет на ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий”.През 1999 година защитава дисертация на тема:”Планинска Тракия.Проблеми в историческото развитие на планиски тип култура по модели от Хемус, Родопа и Карпати през І хилядолетие преди Христа “.
От началото на 2000 година работи в Националния исторически музей.Избран е за научен сътрудник І степен след проведен конкурс и избор от Научния съвет на Институт по Тракология към БАН. От октомври 2007 г. е Заместник Директор на Национален исторически музей.

За периода 2002-2008 година работи като кординатор на Програма за спасителни археологически разкопки на римския кастел и крайпътна станция Состра при с.Ломец, Троянска Община.Ръководя проучванията на тракийски култови обекти в Западни Родопи (рида Добростан и Градище ). Теренната му археологическа работа е свързана и с проучването на римските станции на пътя Ескус – Филипополис в планинския участък на пътя (станция Сторгозия – Суб радицес ).Поредните му археологически проучвания водят до откриването през лятото на 2004 година на едно от най-ранните златни съкровища по българските земи, а именно 400 златни накити от раннобронзовата епоха намерени в некропол в Южна България и съвместно проучван с колегата Мартин Христов (НИМ ).
През лятото на 2005 г открива тракийска царска резиденция в Средна гора и проучва двореца на одриския владетел Аматок І.
Научен секретар е на редколегията на Известия на Националния исторически музей.Инициатор и автор на Програма свързана с представянето на културното наследство на българските възрожденски центрове в НИМ и сътрудничество с музеите в страната.
Има издадени над 80 научни статии в български и задгранични периодични издания.Автор е на 15 монографии.Имам участие в десетки научни конференции и симпозиуми.Участвам в популяризирането на българското културно наследство като сценарист на научно-популярни филми в БНТ и частни медии.
Планински спасител е от 1994 г.Членува в Българския алпийски клуб и Българска федерация по пещерно дело.Има завършил курс за леководолаз.
Ивелин Иванов
Ивелина Иванова
Ивелина Георгиева Иванова, родена на 24 януари 1977 в гр. Пловдив.

През 1995г. започва да учи като студент в специалност Антична история и култура към Нов Български Университет. През 2000г. случайната и среща с директора на Центъра по подводна археология и морска история, Христина Ангелова, я увлича истински професионално в подводната археология. С нейна помощ и в сътрудничество с институцията, която тя ръководи, става ръководител на студентски проект адресиран към фондация Отворено Общество, който е свързан с придобиване на водолазен сертификат и теоретична подготовка по подводна археология, наречен Летен университет по подводна археология. След изкарване на курса всички участници са включени в провеждащите се, по същото време, археологически разкопки в акваторията на Китенски залив, за изследване на средновековен потънал кораб. Учавства в разкопаването на кораба до приключването на експедицията през 2003г. Оттогава насам непрекъснато усъвършенства водолазните си умения и гмуркането се превръща за нея в едно от най-обичаните и неща. Мечтае да се занимава с подводна археология професионално, но има претенцията да го прави главно в Черно море, защото професионална и слабост са културата и историята на народите населявали днешните български земи. Понастоящем започва работа, като уредник в музея на град Малко Търново, където може да се занимава с другата си страст- археология и история на траките.
Любовта си към морската история и археология и отговорността, която има към тях и която непрекъснато подържа, я карат да пише статиите си може би малко по-скучно и по-скоро познавателно, споделя тя. „Опитвам се да сглобя една обща картина на българското крайбрежие с експедициите, които са се водели в миналото, за да стигне тази информация до повече хора и да излезе от скучните археологически издания недостъпни почти за никого. Ще ми се да вярвам, че това е важно и за други хора освен за мен. Най-много ми се иска скоро да има какво да напиша и за настоящи експедиции, където подводните археолози работят заедно с най-съвременна техника и така високите резултати да накарат повече хора да се гордеят и с морето и с историята си, но преди всичко и най-важното - да бъдат отговорни към тях. Ето тук е отговора на въпроса защо /но само засега/ пиша приоритетно за българската подводна археология.”

Калин Петров
Клуб Нептун
Клубът е официално регистриран на 2 юли 1989 г.
Първият за страната самостоятелен клуб за провеждане на подводна дейност.
Функционира в съответствие с националното законодателство.
Организира: обучение, спортно-състезателна дейност, подводни експедиции, аварийно-спасителни мероприятия.
Красимир Жечев
Красимира Кючукова
Красимира Стайкова и д-р Никола Гаевски
Д-р Никола Гаевски е инициатор за създаването на Хипербарен медицински център "ОКСИГЕНА", негов управител и един от малкото специалисти, занимаващи се с хипербарна оксигенация в България.
Д-р Гаевски има над 37- годишен лекарски стаж, от който три години обща медицина и 34 години като ортопед- травматолог. Завършил е Медицински университет в гр. Варна. От 1980 г. до 2006 г. работи в Клиника по ортопедия и травматология в гр. Варна. В периода 1989 – 1993 г. работи като хирург в Тунис. В продължение на 4 години е бил медицински директор на МБАЛ “Св. Анна” – Варна.
Работи в областта на гнойно- септичната хирургия и остеонекроза на бедрените глави и има няколко публикации по тези въпроси.
Специализирал е в Германия озонотерапия.
От 1978 г. той е лекар - леководолаз и е участвал в спасяването на водолази с тежки форми на кесонна болест.
Рицар на Ордена на Тамплиерите (Велик Приорат България), той носи рицарското в сърцето си – за него чест, достойнство, грижа за хората са начин на живот. Той е истинският пример как “за да стигнеш до извора, трябва да вървиш срещу течението”.







Красимира Стайкова е мениджър в Хипербарен медицински център “Оксигена” – Варна. Дипломиран магистър по Здравен мениджмънт на Медицински университет, гр. Варна. Защитава магистърска теза по Хипербарна оксигенотерапия през 2003 г. От 7 години се занимава с мениджмънт и хипербарна медицина, преминава обучение във Франция.
От 2001 г. до 2004 г. изучава Журналистика.
Обича морето, пътешествията и книгите. Вярва, че с упорит труд, много любов и доза късмет може да осъществиш мечтата си.
Fortes Fortuna Adiuvat – Съдбата помага на смелите
... но не безразсъдни 



Лeсли Лийни
Лиз Алдерман
Любен Дилов - син
Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син е на известния български писател Любен Дилов.
Роден е 19 ноември 1964 г. в София. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.

От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.

След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.

Член е на Интернет общество - България от 1 май 2001 г.

Женен, с три деца.
Любомир Стефанов
My name is Lubomir Stefanoff. I live in Sofia, Bulgaria. I started freediving in August 2007. After spending 1,5 months on the island of Rhodes, Greece in 2008 I got hooked on it. The desire to get better and experience the great sensations while holding my breath (apnea) led to devoting a large part of my free time to training and freediving.
Мариан Маниовски
Марио Христов
Роден на 01.12.1961 г. в гр. Варна. Завършва техникум по индустриална химия, след което ВХТИ Бургас, специалност „Технология на органичния синтез и горивата”, квалификация инженер – химик.
Работи като ръководител отдел „Технология и координация на производството” в Полимери АД, Девня.
Хоби: подводен риболов на високо ниво. Състезател от 1980 год. до днес: 3 пъти републикански шампион, 2 пъти носител на купа България, победител в международния турнир Сребърната амфора, дългогодишен национален състезател.
Зодия Стрелец. Обича да пътува и да се състезава.
Девиз: „За всеки има място под слънцето, стига да не ми прави сянка”
Собственик на фирма Мириус ООД, вносител на екипировка за подводен риболов – търговска марка IMERSION, FRANCE.
Мария Маркова
Смотана (от Мария Маркова - Марчела)

Да се намериш в LOVE е като да се намериш в шипков храст. Мазохист озовал се в шипков храст. Шипките са толкова полезни и толкова бодливи. Цветът им е толкова банален, толкова женски.
Нета ми спря точно, когато тръгнах да пиша това. Мисля, че всички трябва да се възползваме от моменти като този, моменти без нет. Това не беше най-страшното. Намирах се пред компютър, в който няма нито една папка с музика. Без нет, без музика.
Замалко да избухна. Получих аритмия. Така напираше в мен нуждта да пиша. Изтичах и взех моят компютър, който е пълен с музика. Включих уинампа и Lizz Wtight започна да ми пее Im Confessin` that I love you. Колко любовно! Веднага пих валериан, мента и глог за сърцетупа. Седнах и сравинх любовта с шипков храст. Почувствах се тъпа.
Вие как се чувствате в денят на влюбените?
Любовта е виновна за големият взрив, който пък е виновен за нас. Ние ще сме виновни за следващия голям взирв, който ще изкупи вината на първия.
Чувствате ли се обречени? Не? Трябва. Трябва да се измъчвате.
Любовта не е ден. Любовта е свят. Свят, който не е червен и банален, а зелен и без нас.
Не съм тъпа, напротив. Смотана съм.
Мария Радославова
Родена на 01 април 1971 г.
One day your life will flash before your eyes. Make sure it's worth watching.
* National Academy of Arts Bulgaria '97
* book design and illustration
* UND USA '01
* multimedia and graphic design
* National High School of Applied Arts

http://maria.x-non.com/#

Мартин Христов
Милен Леземан и Грета Стефанова
Останалата част от екипа на Студио Протей, с чиято помощ осъществихме и няколко страхотни фотосесии за изданието и ще продължаваме да го правим. Грета е стилист с богато въобръжение и по всичко си личи, че разбира от работата си, а Милен, друг млад и талантлив фотограф от Студио Протей засне страхотни кадри от повърхността. Благодарим от името на всички и на Веселин Недев, бащата на Юлиян, дългогодишен професионален фотограф и водолаз, за цялата помощ и подкрепа оказал по време на снимките за списанието.
Михаил Заимов
Роден - 16 март 1967 година в София
Образование - Трета сменна в София - „. Бях доста палав и смених много училища. Накрая цамбурнах в трета сменна, където учеха истинските мъже и жени”
Пост-пънк период – завършва „История на изкуството” в Париж.

За първата любов
Мишо Заимов обича морето от най-малка възраст – помни как по-големите момичета са го завели до брега и той е трябвало да преплува до някъде с тях. А по-късно, като признак на мъжественост, се наложило да скочи от една от най-високите скали в Созопол – Паликарито. Признава си,че го е било страх, но предизвикателството е било по-голямо.
Първото гмуркане
Когато се влюбиш, винаги се изкушаваш да заплуваш в най-дълбоките води. Така се случва и с него. Мишо се занимава две години с подводен риболов,преди да се гмурне за първи път. Дълго време гони рибите с харпун, но без особен успех – може би, защото в Черно море няма много риби. После един приятел му намира учител по гмуркане – Коце Железото. Коце го гмурка с руски кислородни бутилки за пожарникари, защото тогава други няма. „В един момент, докато плувах, Коце ми метна тиня върху маската. Аз си помислих, че е луд, а се оказа,че е проверявал дали ще се уплаша”
За страха
Не го е страх от водата. Дори е убеден, че между човек и морето има физиохимична реакция. А тази реакция не се получава с всички, защото хората са изтъкани от страхове. Него го е страх само от болката.
За дълбоките води
Сигурен е, че дълбочината в гмуркането не е от особено значение. Казва, че е най-опасно между 10-тия метър и повърхността, защото там промените в обемите са най-големи. „Хората си мислят, че да си на 35 метра е по-опасно, отколкото да си на 5. Не са прави. Човек може да се удави и в чаша ракия. Има не един и два примера. Само се огледайте”
За децата
Като всеки заклет гмуркач, твърди, че водната среда е много естествена за човека - все пак в такава са преминали първите 9 месеца на всеки един от нас. „А аз много обичам да се връщам там откъдето съм тръгнал”. Не иска обаче един ден жена му да роди под вода, защото „под водата мога да отговарям само за себе си”. Иска лично той да научи детето си да се гмурка. Без значение дали е момче или момиче. „Хубаво е,когато децата намират хубав пример за подражание в родителите си. За съжаление много хора сега приемат децата за бреме – нямат време за тях.”
За акулите и златотърсачките
Освен, че няма страх от водата, Мишо Заимов не се плаши и от най-страховитите морски хищници – акулите. Плувал е буквално в пюре от акули – накъдето се обърнел, те били около него.”Заблудата,че акулата напада човека, е най-разпространената в света. Всъщност човекът е много по-опасен за нея. Наистина, има случаи, в които акулите хапят хора, но неслучайно са в най-индустриалните зони в света, където са най-големите лудньовци - вероятно акулите са прихванали. Многократно предпочитам да съм в компанията на акула, отколкото на златотърсачка в „Червило.”
За потъналите кораби и сбъднатите мечти
Гмуркането за него не е просто подводна разходка. Зад гърба си има 19 проучени кораба и 5 подводници. Някои от тях, са открити от BSTD Underwater Explorers - Михаил Заимов, Росен Желязков и Владимир Явашев. За заблуда на всички, които мислят,че в тези кораби се крият големи съкровища, нещата,които намират там , човек не би подритнал дори ако намери до боклуджийската кофа. Най-големият трофей, който може да се открие е „сърцето на кораба” – камбаната,както и плаката, която се залага при постройката на кораба със серийния номер. „Като посъбера малко повече стойностни експонати ще сбъдна една своя мечта – ще направя постоянна експозиция в археологическия музей в Созопол.”
Освен с корабите и рибите, морето го привлича и с липсата на последните модели мобилни телефони.
За фотографията
Има хиляди снимки от местата, на които е бил. Дори и подводни. Смята, че снимките са най-бързият и точен начин да изразиш гледната си точка. Според Мишо, в днешно време технологията работи дори за тези, които не са особено талантливи в тази област. „Скоро всички ще могат да снимат като профита.” Това не го притеснява особено, защото не се определя като състезателна натура.
За изкуството
Като човек, който е завършил история на изкуството, Мишо е убеден, че то не се обяснява, то говори само за себе си. А хубавата картина се определя по това дали искаш или не искаш да я закачиш на стената в спалнята си.
Музиката
„Тъжно ми е за самотата на виниловите плочи по таваните, изместени от агресивните сд-та,които чакат своя ред да преминат в забравата.” Най-рядката плоча в колекцията му е на джаз квартет „Фоку”с със Симеон Щерев и Милчо Левиев от края на 60-те години. Сега Мишо слуша музика най-вече на айпода си. Често го питат кой слабоумник е правил компилацията, защото в нея има абсолютно всичко – от руски романси до хип-хоп. Компилацията е негова .
За успехите
Като най-голям успех Мишо Заимов определя извоюваното си право на свободно време. Как го прави? „Чрез степенуване на приоритетите и делегиране на права и отговорности. „
За чуждите езици
Знае няколко езика. Шегува се, че това е единственият начин да четеш класиците в оригинал. После признава, че това е най-сигурният вариант да станеш невидим в чужбина. Защото обича да наблюдава , без да бъда гледан. Споделя старата максима, че език се учи най-лесно в леглото.
За готвенето
Истински магьосник в кухнята. Може би, защото знае, че любовта към самия себе си минава през стомаха. Или просто уважава стомаха си. „Импровизирам , дозирам и чета готварски книги” Любимото му място в ресторанта е кухнята. Седи, докато не го изгони готвачът с големия нож. Най-големият му провал в кулинарията са едни карамелизирани аспержи за десерт. Успокоява го единствено фактът, че този провал е споделен с друг майстор-готвач - Ути Бъчваров. И като истински спец отсича „Не вярвам, че има храни афродизиак, вярвам че има мисли афродизиак.А за тях - както казва Мечо Пух – колкото повече, толкова повече.”
Никола Шопов
Д-р Никола Шопов е роден през 1962 година във Велинград. От малък се занимава професионално с плуване. Бивш национален състезател по този спорт с множество медали от републикански и международни състезания.
Завършва медицина във Висшия медицински институт във Варна. През 1988 година постъпва на работа като терапевт в общинската болница в град Омуртаг, а от 1991 година в III-та градска поликлиника – Варна. От 1997 година започва работа като военен лекар, занимаващ се предимно с медицинското осигуряване и подготовката на водолазите от Военноморския флот.
През годините взема специалности по вътрешни болести – 1994 година, обща медицина – 2001 година и авиационна медицина – 2008 година. Специализирал подводна и хипербарна медицина в Италия. Член на Италианската асоциация по подводна и хипербарна медицина, както и на научното дружество на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина. Занимава се с проблемите на безопасността на водолазната дейност и въвеждането на съвременни методи за оценка и превенция на водолазния риск. Има редица научни публикация в областта на декомпресионната теория и подводната физиология.
Николай Митев
Николай Георгиев Митев
Българин, роден през 1968 година.
PADI Master Scuba Diver Trainer # 605696
Професионален член на асоциацията от 1997 година.
DAN Oxygen Instructor # 71599
Представител на International Divers Alert Network от 2000 година.
Собственик и оперативен ръководител на център за подводни спортове VODASPORT.

Мисълта, която ми дава посока в живота е; „Правото на свободен избор е дар от Бога, но е нужна голяма духовна сила, за да бъде приложено праведно.”

Надявам се, че със скромното си участие в реализацията на списанието допринасям за доброто и ползотворното бъдеще на подводните спортове в България. Бих искал този аспект от туристическият потенциал на страната ни да заеме своето подобаващо място сред обществените блага и реалното опазване на нейните природни богатства.
Николай Новкиришки
Д-р Николай Новкиришки,
стоматолог

Роден на 09.04.1963 г. в гр. Варна.
Образование:
Първа езикова гимназия - Варна, спец. •немски език•,
“Мартин Лутер” Университет, гр. Хале, Германия,
квалификация •дипломиран стоматолог•
Работи в собствена стоматологична практика – гр. Варна.
Гмурка от 1970 г., PADI – ADVANCED OPEN WATER DIVER от 1999 г.
Автор на романа “Пътетърсача Зунк”, разкази, детски книжки, текстове за песни и др.
http://www.zoonk.net/


За себе си с усмивка:

Между политането на човека в Космоса и първата разходка със скафандър заплашвала да зейне събитийна дупка, но Необяснимата съдба съзряла празнотата и бързо-бързо ме изпратила на този свят. Така 1963-та се превърна в паметна (за мен), а в знака на Овена засияла ярката звезда на скромен българин с велика мисия. Пронизани от просветление, родителите ми избрали да се казвам Николай. (Което означава “победител на народи”.)
След четири години припкане по пътя към победата Необяснимата съдба реши, че съм скучал достатъчно и ми проводи братче – Весел. Спокойният живот изквика и отпраши като отскубнала се свинка-коледарка. Братлето бързо схвана, че участта на малкия в семейството е незавидна, и дръзко мина в опозиция. Това не бяха просто смутни времена, а “нежна” гражданска война, завършила за щастие без жертви.
Все пак Съдбата се смили (а може и да се е стреснала за мен), защото ме изтегли от територията на военни действия и ме набута в родната казарма. Там две години бàях на овенския си нрав, за да изляза с твърдото решение да променя света.
А той ми се усмихваше широко, ала сред блясъка съзрях и почернели зъби – и осъзнах, че мисията ми е да му стана зъболекар! Градът на пет тепета тесен бе за грандиозни ми планове, та вперих взор в Германия. Потомствен, ала още плах германофил, най-сетне проумях, че с немския си мога волно да се шматкам по Европата… (А покрай другото окрадох занаята на господа германските професори.)
И докато претворявах острите му зъби в перли, светът – не щеш ли – взе, та ми зашепна за съкровените си тайни. А аз, нали бях вече с немско възпитание, дисциплинирано приех и тази нова орис – да ги предам на хората. Така прописах – то приказки, та детски книжки, че и романи напоследък… За слава и пари Необяснимата съдба не спомена, но може просто да се е разсеяла. Пък и нали сме над елементарните неща!
Пътувам, слушам шепота на времето, оглеждам се в морето и продължавам да я търся – истината за перфектната усмивка…

Николай Швертнер
Инструктор в клуб Нептун - Пловдив.
Нина Найска
Нина Найска е много любопитна и обича да откривателства. Интересува се
от всичко, което запали въображението й, като истински
журналист/писател.
Мечтае за пътуване до Чили/по Чили - от единия до другия край, на
зиг-заг между върховете на Андите и Тихия океан.
Ноной Тан
Орлин Цанев
Паскал Бернабе
www.pascalbernabe.com
Паскал Кеник
Diver and underwater photographer, I specialized myself in marine archive research and I made my own and unique database of shipwrecks, gathered together from archives and libraries, with valuable cargoes still waiting to be recovered in every seas of the planet.
I also have participated in several major discoveries such as the wreck of the GENERAL ABBATUCCI, found in 1996 off Corsica by 2660 meters of water. A world record...
My website, www.oceantreasures.org, is the mirror of what I have been doing patiently and with dedication for the last 25 years.
Пим Йонкер
Don't dream your life, live your dreams !!!
Пипин Ферерас
Ferreras was born in Matanzas, on the northern coast of Cuba, and began to practice free-diving at the age of 5. "Pipin" was his nickname from childhood, and years later he added Ferreras (Spanish: "Iron-Man").

Not much is known for certain about Ferreras' life in Cuba before his freediving career. From the late 1980s and onward he made a name of himself in the so-called "No-Limits"' discipline of freediving where he established his first known world record of 112 meters (367 ft) depth in November 1989. Shortly hereafter he defected to Italy and later migrated to Florida, United States. Through the 1990s he established a long series of World Records, often in close rivalry with Italian Umberto Pelizzari. During this phase, Ferreras' last logged record dive reached a depth of 162 meters (531 ft) in January 2000, 12 meters deeper than Pelizzari's deepest record.

The rivalry of Ferreras and Pelizzari became the focus of the 2001 IMAX production Ocean Men: Extreme Dive, directed by renowned under water photographer Bob Talbot.

In 1996, Ferreras established the sports association International Association of Freedivers (IAFD) in direct opposition to the organization AIDA, but this had limited sportive success and closed in 2004. All of Ferreras' record dives of this era were conducted within the ambit of IAFD.
Проф.Божидар Димитров
Божидар Димитров Стоянов – ст.н.с. д-р

Най-големият Музей в света се намира под морската повърхност

Роден на 3 декември 1945 г. в гр.Созопол. През 1974 г. завършва специалност “българска история” в СУ “Климент Охридски”.

През 1975-1977 г. специализира в Института за изследване и история на текстове в Париж и Школата по палеография и дипломатика във Ватикана.

От 1978 г. до 1998 г. работи в Националния исторически музей като уредник в отдел “ХV-ХVII век”, зам.директор по научната част, директор.

Автор е на 31 монографии и на над 250 научни студии и статии в научни издания.
През 1998-2001 г. работи като научен консултант на вестник “Труд” и водещ историко-публицистични предавания в телевизиите “7 дни”, “Скат” и “Ден”.
От декември 2001 г. отново е директор на Националния исторически музей.
Председател е на Съвета за опазване паметниците на културата към Министерство на културата.
Автор и научен консултант е на сценариите на над 25 документални и научно-популярни филми – “Островът”, “Хроника на войната 1876/78 г.”, “Загадките на Паисий”, “Спасените реликви”, “Меден рид”, “Некрополът”, “Араповският манастир”, “Гранична твърдина”, “Храмът”, “Спасеният град”, “Градът на Мелса”, “Островът-1996 г.”, “Родопски крепости”, “Перперек”, “Народен парк “Ропотамо”, “Странджански реликви”; поредица “Български старини в Македония” – “От Осогово до Неготино”, “Скопие”, “Прилеп-Битоля”, “Охрид, Струга, Дебър, Кичево”, “Дойран”, “Преспа”; поредица “Християнството по българските земи” – “Апостолите”, “Патриарсите”, “Вяра българска” и др.
От 2003 г. води авторско предаване по Българската национална телевизия – “Памет българска”
Написал е над 50 книги, между които “Българска християнска цивилизация”, “12 мита в българската история и митът “Батак”, Истинската история за Балканската война”, “Войните за национално обединение”, “10-те мита за Македония” и др.

Председател е на Сдружение “Плиска”, където е направена:
- Реконструкция на Боянската църква и реставрация на стенописите
- Паметник на Св.цар Борис І Михаил в гр.Плиска
- Възстановява се българската църква “Св.св.Константин и Елена” в гр.Одрин и се поставят паметни плочи на загиналите български офицери и войници през Балканската и Първата световна война
- Възстановени са паметници на загиналите български офицери и войници в Македония
- Възстановява се камбанарията в Земенски манастир и др.

След като участва с интервю във Втори брой на Diving BG, Божидар Димитров започва да води своя рубрика в списанието посветена на любовта му към морето,подводният свят и разбира се историята.
Светлана Дивчева
Симеон Гатев
Diving Instructor
IANTD Instructor Trainer
Списание Меню
Тихомир Рачев
Траян Траянов
Ст.н.с. ІІ ст.д-р инж.Траян Траянов е роден на 22 април 1944 г. в с. Равна гора, Варненска област. Завършва висше образование в Технически университет – Варна.
От 1964 г. е правоспособен инструктор по леководолазно дело. От 1973 г. работи в Института по океанология към БАН. През 1986 г. защитава докторска дисертация, а през 1993 г. получава званието “старши научен сътрудник II степен”. Носител е на званието. “Почетен изобретател”
Автор е на много публикации и патенти, както и на книгите “Уроци по дързост”, ИК “Морски свят”, 2007 и “Тайните на морското дъно”, ИК “Морски свят”, 2008.
(Повече биографични данни търсете в интервюто с Траян Траянов „УРОЦИ ПО ДЪРЗОСТ”, бр.2/2009 г. на сп. DIVING BG.)
Умберто Пелицари
UMBERTO PELIZZARI was born on 28th August 1965 in Busto Arsizio, in the province of Varese. He is 1.89 metres tall and weighs 84 kg, and his lung capacity is 7.9 litres. By the age of 5 he can already swim perfectly and by the age of 17 he already had 11 seasons of swimming behind him at a professional level.
In 1984 he begins to dedicate himself to apnoea.
He reaches his first world record in 1988 when, with 5'33", he establishes the record in apnoea without moving.
Having become a member of the NO LIMITS SECTOR Team, on 19th May 1990 - in the public pool of Busto Arsizio - he breaks the world record of apnoea without moving, beating the previous record of 5'50" established by the French Philippe Goasse with 6'03".
Хишам Бадер - Mike
Scuba Schools International
Instructor/Trainer
Христина Апостолова
Хриси работи като сценарист в продуцентска къща Dream Team, работила е и като радио-водещ, иначе е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Гмурка се от 3 години и е страшно запален водолаз, въпреки че наскоро стана майка за втори път, заради което спря временно да се гмурка. Статиите и са изключително интересни и забавни, защото ги пише с много любов и желание. Хриси, чакаме те за следващото водолазно приключение!
Христина Димитрова - Calypso
Из в-к "Монитор":Целокупното население може и да помни синеоката дама покрай участието й във втория сезон на "Сървайвър". Ина, както я наричат приятелите, беше от племето Барбадос и третата изгонена от шоуто за оцеляване. С днешна дата обаче е сред най-добрите инструктори водолази и нежният двигател на дайвинг клуба в Созопол. Главни действащи лица в него са също приятелят й Росен Желязков, Владимир Явашев и Михаил Заимов. Мъжете стоят зад BSTD и обследват потънали кораби и съветски подводници, а Христина обучава мераклиите за водолази.
Снимка: АРХИВ
Христина Димитрова е инструктор по гмуркане. Някои зрители сигурно я помнят от участието й във втория сезон на "Сървайвър".

"Курсовете са много интензивни, доволна съм от учениците си. Бях инструктор и на Владо Карамазов, и на Алекс Раева, и на Евтим Милошев, и на Любо Дилов. Вики Терзийска от "Мастило" също напредна при мен", разказва Димитрова.

Инструкторката е категорична, че под водата няма знаменитости - всички са равни. "Никой не предявява претенции. Слушат задълбочено и се стремят да изпълнят всичко", хвали Христина питомците си. "Най-важното е да наблюдаваш себе си, а не каква риба ще видиш. В този момент си в абсолютно спокойна обстановка, забравяш всичко, което ти се случва в града. Няма телефони, компютри, суетня, няма нищо освен спокойствието. То е като наркотик", описва подводните си преживявания сървайвърката. Миналата година дошъл да се гмурка 80-годишен руснак. "Оказа се бивш подводничар в страхотна форма, влезе с нас при корабите", спомня си Димитрова.

Преди потапяне всеки попълва здравна карта.

Ограничения има, но не са възрастови, а здравословни. "Не бива да си бременна, нито да пиеш. Ако пушиш и си над 45 години, това повишава риска", изрежда скорострелно Христина. Тя се гмурка интензивно от пет години. Твърди, че за това време не е претърпявала инциденти. "Нещастията в повечето случаи се случват не под водата, а на повърхността, когато премине джет. Единствената по-сериозна ситуация при мен беше, когато ме хвана азотна наркоза", описва инструкторката. Димитрова се гмурнала под 45 метра. "При такава дълбочина се повишава парциалното налягане. Азотът, който вдишваме, започва да влияе на нервната система. Появява се опиянение, забавяне на действията. Затова техническите водолази, които се потапят още по-дълбоко, заменят азота с хелий", детайлизира инструкторката. Азотът е главен виновник и за т.нар. компресионна болест. "Под влияние на налягането този газ се втечнява и кръвта се насища с азот. Когато си под вода, няма проблем. Но тръгнем ли да излизаме изведнъж, без да сме дали време азотът отново да стане в газообразно състояние, мехурчетата му се увеличават и съдовете се задръстват", обяснява инструкторката. В този момент Димитрова звучи като дипломиран лекар. Оказва се обаче, че участничката във втория "Сървайвър" учи архитектура. Преди години следвала в Марсилия, но вместо да заляга над чертежите, ходела да се гмурка. "Там е Меката на гмуркането. От Марсилия е тръгнал бащата на съвременното гмуркане Жак-Ив Кусто, както и Жак Майол - първият човек, гмурнал се на дълбочина повече от 50 метра без апарат", обяснява Христина. Първоначално Димитрова опитала да съчетава водолазното и архитектурното изкуство. Предлагала на преподавателите си все проекти с подводни конструкции. Те обаче ги одобрявали, но тактично обяснявали, че са прекалено футуристични и трудни за реализация. "Продължавам да уча архитектура у нас и се надявам един ден да завърша. Но цялото ми същество е погълнато от гмуркането. Влезе ли ти солената вода в кръвта, остава завинаги", категорична е Христина.
Христо Янчев
Юлиян Недев
Юлиян Веселинов Недев
Един от професионалистите, които първи повярваха в идеята Дайвинг БГ. С нас е неотлъчно още от Втори брой. Снимал е няколко страхотни фотосесии за изданието и продължава да го прави с пълен ентусиазъм. Както той , така и Грета, която е стилист и Милен Леземан, друг млад и талантлив фотограф от Студио Протей. Благодарим от името на всички и на Веселин Недев, бащата на Юлиян, дългогодишен професионален фотограф и водолаз, за цялата помощ и подкрепа оказал по време на снимките за списанието.

Ето повече за самият Юлиян:
Роден на 01.07.1964г. в гр. Варна
Промоциран фотограф-художник. Леководолаз три звезди по CMAS – France.
Подводен фотограф две звезди по CMAS – France .Член на:
o „Асоциацията на рекламните фотографи”
o „Фотографска академия”
o „ИЗА-АРТ” – Агенция за защита на авторските права
Създател и организатор на „Международен фотографски салон – Варна” 14 самостоятелни фотоизложби.
Представяния в 23 национални и 9 межународни фотоизложби.
Първият български фотограф, който през 1996г. започва разработването на мащабни проекти по подводна басейнова фотография. Собственик на “Студио-Протей – рекламна фотография/видео”. Дейността на агенцията е рекламна фотография, фото дизайн, видео заснемане и мултимедийни презентации, които са част от визията на популярни марки като: „Мартинели”, „МAX DANIELLI”, “Одисей”, “Добруджански хляб”, “Дафне “, “Мауер”, “Чико”, “Дона”, “Цезар и Клеопатра”,“Перфект” и “Lagard” – Франция, “Green wаy” – Русия, „VST”, “Ital Cementi” – Италия, “Jean Roulet” – Швейцария, “Kangoo Jumps” – Испания, “Oliverdue” – Италия, “Wella”, “Kamy” – Франция,“Mr. King” – Швейцария, “Casko” – Германия.

Явор Иванов
Решението ми да стана водолаз, беше продиктувано от интересите ми към подводната археология. Фактически аз започнах да се гмуркам заради археологията и желанието ми да се занимавам с подводна археология. Воден от това желание преди 9-10 години изкарах първия си водолазен курс, съчетан с лекций за подводна археология, организирани към Центъра за подводна археология – гр- Созопол. Малко по-късно същата година аз вече бях активен участник в първата за мен подводна археологическа експедиция – Българо-американска подводна археологическа експедиция „Китен 2000”-проучване на потънал кораб в залива на гр. Китен. Винаги когато се гмуркам като водолаз, усещането ми е за един друг свят, съпоставим може би само с космоса и още нещо, което не мога да опиша, пък и не е нужно, то е от тези чувства които са само за теб самия. Мисля, че това усещане в съчетание с работата която найстина обчиам и ми харесва да я работя, ме прави щаслив, значим и полезен за България.
Явор Паунов
Do you know who am I?!!!...Yeah I really like to hear It :))
Яна Харизанова
Казвам се Яна Харизанова и съм горда, че съм част от екипа на Diving BG.От десетина години се занимавам с гмуркане и за мен това е най-уникалния спорт, спорт който без да се усетиш се превръща в начин на живот.Когато за първи път гледах документален филм за водолазното дело от поредицата на Кусто и Ганян реших, че това е единственото нещо с което искам да се занимавам и сега 17 години по-късно съм на същото мнение.Надявам се, че чрез това списание ще съумеем да събудим любовта ви към морските дълбини и ще успеем да ви накараме да разберете, че опазването им е от изключителна важност.
Лятото наближава и се надявам да се видим в света на мълчанието. Приятно четене дотогава